Научих важен урок, с който насърчавам всички студенти, с които се срещам –
не се отказвай, преди да си опитал. Нямах връзки и не позволих вярването, че „няма как да стане“, да ме спре да пробвам. Не губих време във вътрешни диалози, а се пуснах в дълбокото, за да видя какво реалността, а не страховете ми, имат за мен. Дори и да бях прекарала години в преговаряне на ум на разговора с редакторите на вестника, никога нямаше да позная, че са ме взели с предразсъдъка, че съм твърде млада, за да съм написала сама текста, който им предложих за публикуване. И че са ме взели, за да ме пробват, и евентуално – да ме изобличат. Споделиха ми това подозрение години след като ми дадоха шанс. И ми се извиниха.

След хиляди срещи  и разговори с хора от цялата палитра на обществото и професионалната йерархия, знам, че тези, които имат най-много какво да кажат, са най-неуверени. Тук съм, за да помогна именно на такива личности да бъдат по-уверени и по-видими. А това е и моят настоящ план Б. Да продължа с натрупания опит от журналистиката като надежден партньор в шумната информационна среда, треньор по общуване в екипите и извън тях, спътник в реализиране на лични медийни проекти и ментор в избистрянето на истинските послания, които искате да заявите.

И тъй като все повече откривам силата на уязвимостта, ще ви споделя и какво не мога. Не мога да съм полезна с осигуряване на платени медийни участия и публикации. Достойнството в журналистическата професия е почти изгубено и аз не искам да съм съучастник в този процес. За мен появата в медия продължава да е привилегия, а не въпрос на пари. Вярвам в истинските, а не просто добре разказани истории и макар този път да изглежда по-труден, знам, че публиката го усеща и отговаря с доверие.